Шериф Айрадиноски
“На света няма вяра, която да е била толкова зле тълкувана от нейните врагове и която да е била изложена на толкова обидни думи и омраза, какъвто е случаят с ислама„ (Хадриан Реланди)
Колкото и да звучи невероятно и парадоксално, има голяма доза истина в тази фраза на Реланди. Парадоксът е още по-голям, като се знае, че в семитските консонантни писма, в които попада арабското писмо и език, значението на понятията са определя от корена на думата. А коренът на понятията “ислям“ и “селям“ е “слм“, което в превод значи “мир“, “спасение“. Ако е така, а то е така, тогава възниква въпросът от къде се взеха толкова обидни думи и омраза? Свидетели сме на неоснователни атаки срещу невинни мюсюлмани по целия свят особено след онова съдбовно, контраверзно и все още неизяснено (а може би и никога няма да бъде!) събитие в Ню Йорк на 11 септември. Не че преди това не е имало такива неща. Но от тогава насам понятието ислям почти се отъждествява с понятието тероризъм като че ли са две допълващи се понятия! Днес асоциациите с исляма са Калашников и атентатори самоубийци, както по-рано бяха понятията огън и меч. С малки изключения почти цялата историография е пълна с лъжи, клевети, омраза и нетърпимост към исляма и мюсюлманите.
И за да бъде парадоксът още по-голям, от друга страна голям брой граждани от т. нар. „немюсюлмански свят” изучават Корана, приемат исляма като свой мироглед и стават мюсюлмани. И това не някакви невежи и диви хора, а много образовани, културни и хора с пацифистки, универсален дух като Асад, Гароди, Хофман, Стивънс (Юсуф) и други, които по-рано са били християни или евреи, значи членове на „абрахамовата вяра“ , вярата на Абрахам, Аврам или Ибрахим, в която освен юдейството и християнството попада и ислямът, който пък от своя страна за евреите и христианите не използва термина „гяури“ (днес лесно и често употребяван от мюсюлманите не само към тези две изповедания, ами и към мюсюлманите!), а кораническия термин „Ехл–ул-Китаб“ – Народите на книгата, които са близки до мюсюлманите и „техните“ Книги, Китаби, близки до Корана, Последното Слово на Бога. Казваме: „Ние вярваме в Аллах, и в това, което ни е писано, и в това, което бе писано на Ибрахим, и на Исмаил, и на Исхак, и на Яков, и на внуците, и в това, което му е дадено от техния Господ на Муса, и на Иса, и на пророците преди тях. Между тях ние не правим никаква разлика. И на Аллах сме послушни“ (Кур’ан, Ел – Бекара, 136). Възниква въпросът защо толкова омраза към исляма и мюсюлманите, но и защо е тази омраза от страна на мюсюлманите към другите?
Не се смятам за кадърен, компетентен и призван да защитавам исляма, още по-малко Корана, от немюсюлманите. Него го защитава този, който го е обявил (Аллах) и поставил „над него да бдят деветнадесетината“. Нито пък мога да уверя тези, които не познават исляма, поне не достатъчно, независимо дали се наричат християни, евреи или други, включително и тези, които сами се наричат мюсюлмани, и от незнание (не)съзнателно разпространяват или предизвикват лъжи, клевети, неоснователни атаки и омраза към исляма. Споменавам тук и мюсюлманите, защото има много хора, които предизвикват всичко това със своята непоносимост и агресивно поведение. Но в духа на Сократовия принцип мога да накарам хората да мислят. Тези мои задълбочени и открити размишления са само опит за това.
Всеки, който е поне малко на „ти“ с историята, трябва да знае, че най-големите врагове на исляма са били близките роднини, племето курейши и меканците, съграждани на последния пророк Мохамед, а първите бегълци в Абисиния са били подпомогнати, нагостени и спасени от сигурна смърт от християнския владетел Негус, който откакто чул обвиненията на меканците за “новото и опасно учение“ на Мохамед и отговорите на първите мюсюлмани, особено тия, които се отнасят за Исус и неговото учение, рекъл: “Разликата между тези две учения е тънка колкото вътрешната люспа на лука“!
Трябва да знаят и това, че Мохамед е хранил по-големи симпатии към християните, отколкото към политеистите и неверниците. Когато в една битка персите победили византийците, той страдал за поражението на христианите, които му били по-близки. Според много тълкуватели на Корана по този повод Аллах го възнаградил с един айет, в който се казва: “Византийците са победени на най-ниското място на земята, но няколко години след поражението си те със сигурност ще спечелят, Това е Аллаховото решение и тогава вярващите ще се радват.“ (Кур`ан, Ер-Рум, 1,2,3,4). Да напомня, че терминът “адн-ал-ард“, който в някои преводи е означено според другото си значение като “най-близко място“ или като “съседна земя“ (Бесим Коркут и др.) според други, примерно значи “най-ниско място на земята“.
Става дума за местността “Лутово езеро“, което се намира в триъгълника между Йордан, Сирия и Палестина, в долината на Мъртво море, което със своите 400 м. под нивото на морето представлява най-ниската точка на планетата, което е още един звучен шамар за онези, които мислят, че Коранът е дело на човешка ръка, а не е божие творение, тъй като тези познания не е било възможно да се измерят и докажат по онова време и без днешните сателитни наблюдения и измервания. Но тук целта на автора не е да задълбава в подробностите от арабския език или сателитните открития, а да се отбележи и подчертае мохамедовата любов към „ближния“ – византийските християни vis-a-vis с персийските езичници. Това е за ония, които мислят, че християните са “неверници“ заради светата троица“, разпятието, възкресението и т. н., без да съзнават, че и аллаховият пророк Мохамед е знаел това, но не ги е наричал така! Трябва ли да се напомня на ония, които мислят, че исламът се е разпространил с огън и меч, че вторият халиф Омар завладял свещения град Ал-Кудс, Йерусалим, с “голяма войска!“, съставена от халифа и само още един негов сеймен-придружител! Че Тарик Ибн Зейд с войска от само 7-9000 души завладял многомилионната Испания, разбивайки 25 хилядната войска на вестготския крал Родерик, тъй като бил посрещнат и поздравен от населението като освободител. Че нещо подобно няколко века по-късно се е случило и на Балканите, където т.нар. „Еретици“ (бабуните, богомилите, патарените, ахряните), прародителите на днешните босненци, торбеши и помаците, гледали на османците като на свои спасители, а не поробители. И не само гледали, но и активно участвали в османските войски като еничари (йени-чери = нова войска)! Че днес най-много мюсюлмани има тъкмо в онези земи, където не е стъпила нито арабска, нито османска войска, като Пакистан, Афганистан, Индия, Китай, Малайзия, Индонезия и др. Има още безброй примери, но няма да ми стигне мястото да ги изброя.
Искам само да обърна внимание и на още един парадокс на ония, които смятат християнството за “европейска религия“, а исламът за някаква си там “азиатска вяра“, без да съзнават факта, че нито Исус (Иса), нито Мохамед са родени, нито пък са стъпвали в Европа, и че и двамата принадлежат на един и същ азиатски народ – семитите. Значи са по-близки помежду си отколкото, например, един италианец и англичанин, французин и германец. Народ, към който спадат арабите, арамейците и евреите. И двамата са говорили варианти на семитския език и били повече братя, не само по вяра, но и по етногенезис, от много днешни христиани и мюсюлмани. Да не говорим за разни христиански и мюсюлмански екстремисти, които в името “тяхното христианство“ и “техния ислам“ вършат неща, от които и Исус (Иса) и Мохамед биха се засрамили. Между другото да спомена, че майчиният език на Исус (Иса) не е бил еврейският, а арамейският език. Това е за онези, които обвързват етническата принадлежност единствено с езика.
Не би ли се засрамил Исус, ако би знаел, че някогашните кръстоносци са се организирали да плячкосват по-богатия тогава „ислямски“ Изток под мотото „да освободят гроба му от неверниците“? Или не би ли се засрамил Мохамед, ако би видял днешните мюсюлмани, самозвани или етикетирани от другите като „муджахидини“ (не искам да използвам термина уахабити, за да не обидя арабския реформатор Абд-ул-Вехаб), които измамени в своето непознаване на религията или платени от някои антиислямски организации шетат из сега по-богатия Запад, и освен че със своята агресивност стават непоносими не само за християните, но и за самите мюсюлмани, които търпят последствията от тяхното поведение и за исляма като цяло, а те в много терористични акции убиват безброй невинни хора. А в Корана Господарят на световете ни напомня и ни заплашва: „Който убие невинен човек, значи е убил цялото човечество“
Къде е тук исламът и исламското милосърдие? Къде е християнството и християнското милосърдие? Няма ги! Няма лош ислям, няма лошо християнство. Има само хора или по-точно нехора, които нямат нищо общо с християнство, нито с исляма, ама създават “бъркотия на земята, мислейки, че установяват ред“, ако трябва да се изразя с кораническата терминология. Трябва да се прави разграничение между понятията ислям и мюсюлмани и християнство и християни. А това го могат само тези, които са надарени с разум, тези, които разбират, тези, които различават доброто от злото, светлината от мрака, истината от лъжата… Тези, които правят добри дела и по дефиниция тези, които са покорни Нему, без оглед на това дали го наричат Аллах, Йехова, Господ, Бог, Гоот, Дийо. Той е Един, всички ние принадлежим на Него и при Него ще се върнем. Но и сметката ще му плащаме.
Авторът е председател на Румелия Торбешки културно-научен център.
Статията е публикувана в Дубай-Портал
Превел от македонски: Георги Зеленгора
